Онлайн психотерапия по време на пандемична криза

За да се редуцират контактите на живо, някои психотерапевти прибягват към онлайн терапия/консултации, използвайки, телефон, видеовръзка, скайп и др. Няма съмнение, че виртуалната терапия не е същата като срещите лице-в-лице. Това поражда множество въпроси, поради което е важно да се информираме и да запознаем клиентите/пациентите си какво могат да очакват и как това може да повлияе върху тяхната терапия.

Срещата лице-в-лице между психотерапевт и пациент/клиент поставя и двамата в риск от заразяване. Хората от екипа, пациентите, които са в чакалнята също са подложени на риск от заразяване/предаване на вируса. Тези рискове налагат в ситуация на пандемия да се премине от терапия лице-в-лице към онлайн терапия/консултиране.

Разлики между психотерапията лице-в-лице и онлайн психотерапията

Част от пациентите/клиентите приемат тяхната терапия да продължи онлайн. Тя е удобна, за да осигури социалната дистанция, но има и някои потенциални трудности и недостатъци. В началото терапевтът и пациента/клиент се договарят, че онлайн сесиите ще продължат докато намалее опасността от заразяване/пренасяне на коронавируса. Това със сигурност поражда много въпроси у пациента/клиента, свързани както с организацията на самата виртуална терапия, така и с отражението на пандемичната криза  върхупсихичното и социално функциониране:

- "Как ще продължи терапията ми?"

- "По кое време ще провеждаме сесиите?"

- "Мога ли да пращам имейли или съобщения?"

- "Как онлайн терапията ще се отрази на състоянието ми?“

- "От какви технически програми ще имам нужда?"

- "Как ще се случва плащането на сесиите?"

- "Как това, което споделям ще остане конфиденциално?"

- "Как ограничаването на социалните контакти ще се отрази на моето психично здраве?"

- "Как да се справям с тревогата, свързана с информацията за коронавируса?"

- "Има ли някакви специфични стратегии, които да ползвам, за да съм психически стабилен?"

- "Как да говоря с моите деца за коронавируса?"

- "Как да намаля тревожността за финансовите затруднения след пандемията?"

-„Как да осигуря на детето/децата си спокойствие, когато аз съм много тревожен?“и др.

Обсъждането на възникналите въпроси изисква въвеждането на ясна и категорична рамка в онлайн пространството. Това ще осигури ефективност на терапията и възможност тя да се надгради над терапията лице-в-лице. Кои са елементите на новата терапевтична рамка?

Терапевтична рамка при онлайн консултирането:

  1. Софтуер - Без значениe коя форма ще изберем-Zoom, Skype, Viber,  необходимо е да спазваме някои основни правила. Важно правило е терапевтът да звъни пръв в уговорения час, за да стартира онлайн сесията. На символно ниво това е равносилно на отваряне на вратата на кабинета и покана пациентът/клиентът да влезе вътре.  Обратният вариант не е препоръчителен, поради внушението, че терапевтът трябва да е винаги на разположение и опасността той да се превърне в „патерица“ и ограничи личната автономия на пациента.

  2. Техническо осигуряване. При възникване на технически трудности и прекъсване на връзката, терапевтът прави опит да я възстанови. След възстановяване на връзката, техническото прекъсване може да се използва за обсъждане на преживяванията на клиента/пациента.

  3. Пространство и конфиденциалност. Терапевтът и пациентът си осигуряват помещение, което да гарантира психично пространство и да елиминира „разсейващи“ фактори-деца, съпруг/а, партньор и др. Трябва да бъдем много внимателни, когато "отваряме" собствения си дом за нашите пациенти/клиенти.

  4. Видимост- пациентът и терапевтът трябва да са видими един за друг, препоръчително е да са  видими поне лице, ръце. В противен случай се затруднява разбирането на езика на тялото както от наша страна, така и от страна на пациента/клиента. Езикът на тялото остава недостъпен, ако  консултирането се случва по телефон. В тези случаи обаче терапевтът се фокусира върху други канали на информация, които биха били полезни като тема за обсъждане в психотерапията.

  5. Време на онлайн сесиите. Препоръчително е да запазим часовете на сесиите, така както са били при сесиите лице-в-лице. Това създава усещането за стабилност и структурираност. Времетраенето на сесиите не се променя.

  6. При работата с деца (там, където е възможно) е добре да имаме предмет, който е част от мястото, където сме се срещали лице-в-лице с детето- напр. играчка, книга, продукт от негова дейност и т.н. Това показва на детето, че мястото не е "изчезнало" и поддържа, заздравява нашата терапевтична връзка. Поддържането на контакт с родителите осигурява сигурност и спокойствие, че могат да разчитат на помощ и подкрепа.

 

За да се ограничи разпространението на коронавируса, всички здравни и държавни институции се обединяват около идеята за спазване на социална дистанция. Това означава, че хората преосмислят и лимитират социалните си контакти. В отговор на тези мерки, много хора променят начина на работна заетост. Това касае реорганизация и търсене на нови форми в работата и на  психотерапевтите, така че да бъде осигурена навременна, адекватна и ефективна психологическа помощ и подкрепа в периода на пандемичната здравна криза.

Изготвили: проф. д.пс.н. Ваня Матанова; Венцислав Ангелов

  • facebook
  • Twitter Round
  • googleplus
  • flickr

© 2017 by Institute of Mental Health and Development