© 2017 by Institute of Mental Health and Development

  • facebook
  • Twitter Round
  • googleplus
  • flickr

Основи на психодиагностиката и психотерапията в детска възраст

   Нарушенията в детското развитие е област, която вълнува различни слоеве на обществото ни- семейство, образователни институции, здравеопазване и здравна система, социално подпомагане и др. Всяко отклонение от очакваните за възрастта знания и умения зависи от нивото на развитие, поради което диагностиката на детското развитие е изключително важна. Няма точни възрастови критерии за развитието на отделните психични процеси, което значително затруднява оценката на развитието. Диагностичният процес в детството е достатъчно продължителен и изисква знания относно етапите на развитие, и което е по-важно, умения за контакт с деца от различни възрастови групи. Все още битува мнението, че нарушенията в детското развитие се дължат на незрялост, което отдалечава периода на първите консултации и интервенции. Традиционната диада пациент/клиент-терапевт, при работата с деца се превръща в триада-родител-дете-терапевт. Всяко нарушение в детското развитие, когато е идентифицирано и осъзнато от родителите представлява за тях тежка психотравма. Страхът да се срещнат със собствените си преживявания води родителите до отричане или неглижиране на проблемите на детето. Това налага консултиране, а понякога терапия на родителя или на родителската двойка.

   Добре проведеният диагностичен процес е ръководство за действие, основа за изработване на терапевтичните стратегии и програми за интервенции. Психотерапията в детска възраст е високо специализирано умение и предполага допълнително обучение и придобиване на нови компетентности.

   В предложения курс се поставят важни въпроси относно нарушенията в развитието, тяхното идентифициране  и терапевтично въздействие в следните теми:

Тема № 1: Психодиагностика в детска възраст

Психодиагностиката в детска възраст играе фундаментална роля за очертаване на терапевтичните интервенции и бъдещите прогнози. Функционалната оценка на потребностите предполага оценяване на интелектуалното, емоционално, езиково, невропсихологично и социално функциониране на детето. Оценява се функционирането на детето съгласно количествени и качествени показатели,установени чрез различни процедури – анамнестични данни, събрани чрез родителско интервю и интензивно изследване на детето чрез наблюдение, тестове, анкети и други. Качествената оценка на функционирането е построена на познаването на етапите в детското развитие и дава информация за индивидуалните особености на детето, породени както от биологични, така и от социални фактори. Целта на настоящето обучение е да запознае участниците в него с възможностите за идентификация на нарушенията в детското развитие, като представи насоки за психодиагностика в детска възраст.

Тема № 2: Рисунката като  диагностичен инструмент при работа с деца

Целта на обучението е представяне диагностичните възможности на рисунката и нейното приложение в практиката. Рисувателните методи като проективни са едни от най-информативните по отношение функционирането на детето, което може да послужи като допълнителен метод за диагностициране на нарушение в развитието. Посредством рисунката може да придобием представа за неговите мисли, нагласи, чувства, несъзнавани страхове и травматични преживявания, личностови особености, комуникативни умения и други. Често рисунката е единственият начин да бъде установен контакт с детето. Тя отразява психичния профил на детето и нивото на когнитивно функциониране. Интерпретацията на детските рисунки изисква специални обучения.

Тема № 3: Нарушения на психичното и социално функциониране при деца с невропсихологични дефицити

Невропсихологичните дефицити при деца се срещат често и понякога са в основата на други нарушения. Те се установяват с помощта на психометрични методики и с различни изследвания на мозъчната дейност. Невропсихологичните дефицити могат да имат множество проявления в когнитивната, емоционалната, социалната и поведенческата сфера. Обичайно при диагностика се откриват затруднения във времевото и пространствено ориентиране, когнитивна и емоционална незрялост, нарушения на фината моторика, които често рефлектират върху уменията за учене и научаване. Целта на настоящото обучение е да запознае участниците с разнородните прояви на невропсихологичните дефицити при деца, позовавайки се на клинични случаи от практиката.

Тема № 4: Ефектите на насилие в детска и юношеска възраст

Насилието, като феномен, може да приеме много различни форми – от физическо и психическо насилие между двамата родители в семейна среда, през въвеждане на детето в триангуларна система, правейки го свидетел на конфликтните отношения между тях, директното упражняване на насилие върху детето, неглижиране на потребностите му, изоставяне, експлоатацията му с цел просия или труд, до сексуалната злоупотреба или експлоатация. Някой от формите на насилие са по-фини и не могат да бъдат видени или усетени от никой, освен от пострадалите, докато други са видими, жестоки и крайни в своята изява. Хората, упражняващи насилие, използват различни механизми, за да контролират жертвата си, като заедно с това, насилието обикновено нараства по честота и жестокост. Целта на настоящото обучение е да запознае участниците с проявите на насилственото поведение и предполагаемите специфични емоционални и поведенески реакции към случилото или случващото се, както и да придобият умения за работа с деца в риск или жертва на насилие.

Тема № 5: Разстройство на привързаността - идентификация и интервенция

Децата, които развиват разстройство на привързаността по някакви причини не успяват да създадат здрава психологическа привързаност с този, който се грижи за тях и не се научават да се доверяват. Разстройството на привързаността се характеризира от неспособност да се формират нормални взаимоотношения с другите и нарушение в социалното развитие, белязано от социопатни поведения през ранното детство. Нарушените взаимоотношения с връстници се влошават още повече, поради проявената агресивност. Децата, диагностицирани с разстройство на привързаността често демонстрират поведенчески проблеми, включващи хиперактивност, агресия, дефицит на вниманието, както и емоционални проблеми, включващи липсата на емпатия. Тези поведенията често изглеждат подобни на (и често се диагностицират като) поведенческо разстройство, опозиционно-предизвикателно поведение или хиперактивност и дефицит на вниманието, което налага да се разграничават децата, показващи нарушения в привързаността от тези, които имат други разстройства. Целта на настоящето обучение е да запознае участниците в него с възможностите за оценка на деца с разстройство на привързаността, както и подходите за диагноза и терапия.

Тема № 6: Страх и тревожност в детска възраст. Фобии - идентификация и интервенции

Детският свят е пълен с опасности, истински и въображаеми, които много възрастни забравят как те са ги преживявали. Повечето детски страхове са нормални, временни и евентуално преодолими, но някои проучвания все още показват, че тревожните разстройства са сред най-често срещаните детски психологични и психиатрични състояния. В голяма част от случаите се открива, че симптомите на тревожните разстройства при възрастните първо имат проявление в детството. От това следва да заключим, че лекуването на абнормалните детски страхове е не просто важно само по себе си, но може да предотврати и разстройства при възрастните. Целта на настоящото обучение е да запознае участниците в него със специфичните емоционални преживявания и поведенески реакции при страхови, тревожни и фобийни състояния, както и да придобият умения за идентификация и интервенция на тези състояния.

Тема № 7: Консултиране на родители на деца с  нарушения в развитието

При работа с деца, едно от основните предизвикателства към специалиста е изграждането на хармонична и стабилна връзка с родителската фигура. Тази необходимост е биологично и еволюционно обусловена от дълготрайната зависимост на детето от своите родители. Това е специфичен процес, в който уменията за въвеждане на коректна рамка и правила, биха могли да осигурят или да застрашат успеха на същинските интервенции към детето. Често пъти в практиката се срещат различни модели на взаимоотношения между родители и специалист, които могат да се определят като реактивни, а не нормативни. Това препятства въвеждането на нова структура, която е задължително изискване към всеки терапевтичен процес и неуспеха поставя всеки от участниците в уязвима и травматична позиция. Обратното, добре регулираните взаимоотношения, осигуряват на всеки необходимото „пространство“ на защитеност и доверие, определя ролите на всеки от участниците, техните права, задължения и отговорности, както и възможност да се използват пълноценно наличните ресурси. Обучението е насочено към специалистите, чиято професионална ангажираност е свързана с деца, които живеят в семейни структури. То цели насочването на вниманието към изграждането на взаимоотношения с родителите, което в крайна сметка е в помощ на самото дете.

Тема № 8: Дислексия на развитието – идентификация и интервенции

Дислексията се свързва със специфични нарушения на способността за учене - една твърде динамична и развиваща се област. В последните години съществува трайна тенденция термините дислексия и специфични нарушения на способността за учене да се използват еквивалентно. В този смисъл терминът дислексия включва нарушения в ученето в различни области на функционирането: устна реч, основни четивни умения, разбиране на прочетеното, основни умения за писане, разбиране на написаното, основни математически умения и математическо мислене. Специфичните нарушения на спообността за учене могат да се наблюдават в една или няколко от изброените области. Тези нарушения се съпътстват и от дефицити на социалните умения, както и от емоционални, поведенчески и когнитивни дефицити. Основният диагностичен критерий при дислексия е несъответствието между очакваните за възрастта и реалните постижения.

Тема № 9: Диагностика и терапия на нарушенията от аутистичния спектър

През 1943 г. Лео Канер въвежда термина аутизъм в детската психиатрична практика, но и до днес това състояние е едно от най-големите загадки на детското развитие. Днес със сигурност е установено, че аутизмът не е психоза, нито форма на емоционално разстройство или детска шизофрения. Аутизмът е разстройство на развитието, включващо когнитивен дефицит и имащо общи черти с другите разстройства на развитието, но със специфична симптоматика.

Аутизмът се демонстрира в твърде голямо разнообразие от форми, при това с много широк набор от реакции при отделните индивиди. Ето защо изследването на неговата етиология е затруднено от чисто клинична гледна точка. Състоянието се характеризира с ограничени, повтарящи се и стереотипни модели на поведение, интереси и дейности. Те се явяват под формата на несменяем ред в широк диапазон аспекти от ежедневното функциониране. Обикновено това се отнася както за нови, неизвестни дейности, така и за усвоени навици и игрови модели. Наблюдава се специфична привързаност към необичайни предмети, особено в ранното детство. Децата настояват за изпълнение на определени ритуали с нефункционален характер. Налице е стереотипна погълнатост към интереси - маршрути, дати, разписания и др. Обичаен е интересът към нефункционалните страни и качества на предметите като мирис, текстура и др.

Предложеният модул разглежда диагнозата, диференциалната диагноза и някои терапевтични стратегии при работа с деца от аутистичния спектър.

Тема № 10: Психологически аспекти на синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието и синдром с дефицит на вниманието (ADHD и ADD)

Хиперкинетичността с дефицита на вниманието /ADHD/ е най-често срещаното нарушение в детска възраст, като съотношението момичета/момчета е 1:2. Такива деца се отвличат от ирелевантни образи и звуци, бързо и неочаквано сменят дейностите. Те са толкова обсебени от вихъра на мислите си, че не забелязват когато им се говори, не могат да стоят дълго на едно място, да планират дейността си, нито да завършат задачите си. В очите на другите изглеждат неорганизирани, несериозни или отчаяно активни.

Един от основните проблеми на хиперкинетичните деца е, че те дълго остават недиагностицирани и понасят етикета или даже негативното отношение на околните, а понякога и бремето на самообвиненията. У нас психодиагностиката на синдрома е разработена слабо, което затруднява изработването на терапевтичните стратегии. Битува мнението, че с възрастта тези проблеми отшумяват.

Според някои автори проявите на хиперкинетичност изчезват след пубертета. Това твърдение е неточно и неотговарящо на истината, тъй като проявите на хиперкинетичност променят формите си на проява след този възрастов период и да се демонстрират като мании, лесна възбудимост, прекалена бъбривост, фамилиарнечене, мегаломания, бърза смяна на настроения, преувеличаване на емоционалните реакции и т.н.

Предложеният модул разглежда диагностицирането, симптоматката и основни терапевтични стратегии при работа с деца с ADHD.