Поведение по време на пандемична здравна криза

Пандемията е световна епидемия, която може да причини значителна заболеваемост и смъртност. Поведенческите реакции на хората могат да повлияят на социалните последици от нея. Криза възниква, когато човек се чувства затрупан от събития. Тя може да настъпи от събития, които водят до внезапна промяна в средата на човека. По време на криза  обичайните механизми за справяне се провалят, което води до нарастващо състояние на тревожност. Повишаването на нивата на тревожност  обуславя  състояние на декомпенсация, при което обичайното психично функциониране се нарушава иреактивира тревожността и объркването.

Литературата за поведенчески реакции по време на пандемия се позовава на теориите за възприемане на риска, на защитната мотивация, на здравното  убеждение, на модела за предпазни мерки и др. Основната идея е, че хората реагират на заплаха, извършвайки някакво действие. Действието се определя от оценката на заплахата и преодоляването й.

Оценката на заплахата се свързва с възприеманата лична уязвимост и тежестта  на заплахата, които комбинирайки се генерират страх. Оценката на заплахата стимулира намерението за действие, докато оценката за преодоляване определя типа на действията.

Действията са адаптивни, когато са обвързани с изпълнение на препоръчаното защитно поведение и неадаптивни, характеризиращи се с поведение, различно от препоръчаното. За да се действа адаптивно, възприеманата заплаха и самоефективността трябва да са високи, докато усилията за отговор остават ниски. Ако възприетата тежест и податливост са ниски, хората не възприемат ситуацията като заплашителна и не са склонни да действат адекватно. Ако тежестта и чувствителността се възприемат високо, а самоефективността е ниска, има вероятност да възникнат дезадаптивни реакции като отричане, избягване, подценяване, безплодно философстване, фатализъм, пожелателно мислене, отчаяние и др.

Към днешна дата има ограничен брой психологически изследвания, които се фокусират върху поведенческите реакции на хората по време на пандемия. Многократно са описвани позитивните ефекти от социалните интервенции-затваряне на училище, забрана за събиране на обществени места, изолация и карантина, промени в работния график и др.

Направеното от Институт за психично здраве и развитие онлайн изследване потвърди три вида дезадаптивни поведенчески реакции: фатализъм, подценяване и избягване. Тези, които смятат, че рисковете са преувеличени, демонстрират подценяване на ситуацията. Други приемат, че пандемията трябва просто да бъде приета като реалност и демонстрират фатализъм. А тези, които се запасяват са в позиция на избягване. Ниската самоефективност може да доведе до фатализъм, а високата-до подценяване. По време на пандемия решенията на държавните и здравни институции трябва да предвидят този баланс между свръхреагиращите и подценяващите.

Отчитат се и ситуационни влияния, както и несъзнавани и афективни реакции, които вероятно имат независим ефект. В действителност промените в развитието на пандемията и реакциите на другите могат да повлияят на поведенческите реакции на отделните личности. Теориите за саморегулация ни помагат да си обясним защо някои са успешни, а други неуспешни в промяната на поведението си при заплаха.

Пандемичната здравна криза в България изисква кризисна интервенция и терапия. Тя трябва да започне възможно най-скоро, за да се даде възможност на индивида да я преодолее, да сведе до минимум използването на неадекватни стратегии за справяне и да избегне психичния срив. Целите на кризисните интервенции са редукция на дистреса и оказване на психологическа помощ и подкрепа за изясняване и решаване на проблеми, генериране на алтернативни стратегии и обсъждане на последиците. И колкото повече се забавят тези интервенции, толкова по-негативни ще са последиците от пандемичната здравна криза в контекста на психичното и социално функциониране!

Изготвил: проф. д.пс.н. Ваня Матанова

  • facebook
  • Twitter Round
  • googleplus
  • flickr

© 2017 by Institute of Mental Health and Development