Препоръки за деца в предучилищна възраст в ситуация на пандемична криза

Създалата се ситуация на извънредно положение в страната заради заболеваемостта от COVID-19 по света и у нас буди тревога сред хората. Децата, със своята сензитивност, са особено чувствителни към емоциите на възрастните. Затова и фокусът на тази статия е да посочи определени препоръки за запазване баланса в психичното функциониране на подрастващите в предучилищна възраст. Една от първите стъпки е децата да бъдат информирани какво се случва. Важно е да им бъде осигурено пространство, в което те спокойно да задават своите въпроси. Информацията трябва да бъде точна, кратка и 

ясна. Не е препоръчително да се набляга на мрачни прогнози за бъдещето. Добре е обаче да се ангажират в отговорното спазване на предпазните мерки, особено тези, свързани с поддържане на лична хигиена. Необходимо е родителите да назовават и отразяват емоционалните състояния на децата. (Пример: Виждам, че си изплашен/а; тъжен/тъжна; ядосан/а) Могат да се разглеждат картинки с четирите базови емоции (щастие, тъга, гняв, страх) и да се посочват примерни ситуации за всяка. Това предоставя възможност на децата да се научат да разпознават както собствените си емоции, така и тези на другите. Изброените по-долу дейности и занимания от своя страна биха спомогнали при изграждането на умения за справяне с негативните преживявания. За да се подсигури емоционалният комфорт на подрастващите е от съществена значимост и грижата на родителите за самите себе си. Добре е те да следят достоверни източници на информация за кратки интервали от време веднъж или два пъти дневно. (Пример: сайтове на Световната здравна организация, УНИЦЕФ). В противен случай се стига до информационно претоварване.Също така е препоръчително родителите да поставят граници между нещата, които могат да контролират и тези, за които не носят пряка отговорност. Това спомага за облекчаване на напрежението в обстановка на здравна тревожност.

За децата в предучилищна възраст е подходящо създаването на ежедневен режим, който да е близък до този в детските градини. (Пример: да има време за двигателни игри или гимнастика, обучителни занимания, следобеден сън, творчески дейности, свободна игра) Това допринася за внасяне на структура и предвидимост в ежедневието. Препоръчително е и включването на децата в домашните задължения. Между 3-4 години е уместно те да прибират и подреждат играчките си, да почистват масата след хранене, да хранят домашните любимци (при необходимост с помощ от възрастен). Между 4-5 години могат да се ангажират със слагането на масата, оправянето на леглото. Между 5-7 години е приложима помощта им в готвенето, изхвърлянето на боклука.

Препоръчително е също така за децата да бъдат обособени дори и малки игрови и работни пространства, където те да се чувстват спокойни да изразяват себе си. Дейностите, които могат да се редуват в ежедневието на социална изолация обхващат няколко основни категории, които са от изключителна важност за предучилищната възраст като сензитивен период за развитие на разнообразни умения и способности:

  • Фина моторика – рисуване, оцветяване, игри с пластилин, фигури от мозайки, апликации с цветни блокчета или природни материали.

  • Обща моторика – двигателни игри и гимнастика (пример: Балонът се надува, Великани и джуджета, С Меца за круши, имитиране на различни животни – как ходи патето, как подскача зайчето и др., песнички с танци, игри с надуваеми балони).

  • Сензорика – рисуване с пръсти/крачета, свирене на музикални инструменти, приготвяне на лесни ястия – пример: сандвичи (с цел изследване на различнични вкусове и тестване на възприятието за мирис), игри с глина, кинетичен пясък, ходене върху различни повърхности – меки, твърди, грапави (за всяка от тях с детето се обсъжда какво усеща и се назовава).

Към изброените три категории е подходящо и включването на следните типове игри в домашни условия:

  • Познавателни игри (за развитие на вниманието, мисленето, паметта, пространствената и времевата ориентация) – подреждане на пъзели, свързване на точките, мемори карти, лабиринти, трето/четвърто излишно, игри с дните на седмицата/сезоните/месеците. За децата в подготвителни предучилищни групи е добре да има и игри, свързани със заучаването на буквите от азбуката.

  • Творчески игри – ръчна изработка на картички, животни от хартия (тип оригами), изработване на поставки за яйца (като идея за приближаващите празници), лица от балони (могат да се изрисуват с четирите базови емоции, да им се залепят коси от прежда и т.н.).

  • Любознателни игри (такива, които насърчават опознаването и изследването на заобикалящия ни свят) – различни опити и експерименти (пример: как се променят цветовете, когато се смесват, кои предмети потъват/не потъват във вода и др.), засаждане на растения в домашни условия.

  • Свободни игри – време и пространство, в което децата сами да измислят идеи за игра и забавление без непременно участие на възрастните в тях.

В настоящата ситуация е особено важен и досегът на децата с книгите. Подходящ избор са детски приказки, в които героите се страхуват/тревожат от нещо, но успяват да се справят със своите емоции. Децата се асоциират с любимите си герои и заимстват от тях стратегии за справяне. (Примери за такива приказки: Трите прасенца, Вълкът и седемте козлета, Червената шапчица и др.) Разбира се, могат да бъдат включени и всякакви други детски книжки, които представляват интерес за децата в съответната възраст.

По време на домашния престой за децата в предучилищна възраст (най-вече тези между 5-7 години) е необходимо да се поддържат и стимулират социалните контакти и създадените приятелства. За тази цел могат да се провеждат телефонни разговори или дори кратки онлайн срещи (около 10-15 мин.) между децата през платформи като Zoom, Viber, Skype. Това подпомага преодоляването на изолацията и пораждащото се чувство за самота у някои от подрастващите.

Не на последно място, пълноценно прекараното време на членовете от семейството е един от най-добрите начини децата да почувстват сигурност и подкрепа. Ежедневието в социална изолация поставя редица предизвикателства, но предоставя и възможности за повече общуване между децата и родителите. Гледането заедно на детски филмчета вечер преди лягане, приготвянето на закуската, разглеждането на семейни снимки и албуми са само част от дейностите, носещи усещане за сплотеност и стимулиращи положителните преживявания, от които всички се нуждаят в ситуация на криза.

 


Изготвил: Цветелина Александрова-Тодорова

  • facebook
  • Twitter Round
  • googleplus
  • flickr

© 2017 by Institute of Mental Health and Development