Институт за психично здраве и развитие

Всяко дете реагира различно при стресова ситуация и изразява емоциите си по различен начин. Преживяването и приемането на кризисната ситуация от децата се повлиява от редица фактори, като възраст, личностен капацитет, индивидуалните затруднения, семейната среда и отношения.
Известно е, че родителите или основните грижещи се са от огромно значение, тъй като в ситуации като тези децата се обръщат към тях, за да получат сигурност и подкрепа. Децата се ориентират и възприемат събитията, повлияни от начина на възприемане и справяне на родителя. Именно за това е много важна психологическата помощ и подкрепа за родителите.
Всяка възраст има специфични начини на приемане на събития. Например при деца до към 3-годишна възраст може да се наблюдава интензивно търсене на родителя през по-голямата част на денонощието, промени в хранителното поведение, в съня, поведението и др. Възможно е да са по-интензивни някои емоционални реакции като напрежение, тревожност, раздразнение, нервност, възбудимост, страх. Не е изключено да се променят игрите и интересите на детето, което да се демонстрира като отпуснатост, вялост или прекалена възбуда. Ключов момент е, че децата на тази възраст още нямат способността да вербализират преживяванията и емоциите си, поради отсъствието реч, поради което тяхната изява се наблюдава по-скоро на поведенческо ниво. Но е важно да се отбележи, че в несъзнаваното се оставя отпечатък от начина на преживяване на случващото се през това, което се наблюдава и думите, които се дават на събитията.

При децата до 6-годишна възраст, при които е развита речта и могат да идентифицират и вербализират преживяванията си, може да се забележи доминиране на тревожността и страха. Най- интензивният страх на детето е, че може да загуби родителите и близките си. В поведенчески аспект могат да се наблюдава регрес в развитието на детето, като то демонстрира загуба на усвоени навици и умения, възможно е да настъпи потиснатост и тревожност, изявени като отдръпване в своя свят. Може да се наблюдава загуба на интерес към любими ежедневни дейности и поява на игри с елементи на случващото се в реалността – през ролеви игри и рисунки. Поведението е възможно да придобие раздразнителен характер или да се демонстрира свръхвъзбуда, или потиснатост.
Как родителите могат да допринесат за психичното благополучие на децата си?
От съществено значение е родителите да отворят пространство на детето да пита, разказва, споделя своите емоции и преживявания, да усеща разбиране и подкрепа. Детето да има възможност да получи честни отговори на въпросите и темите, които то отваря относно кризисната ситуация. Може да му се предоставя информацията, която е потърсена по начин съобразен с възрастта. Родителите могат да използват своята сензитивност, за да разпознават сигналите на детето чрез думите му, поведението и игрите му. Възможно е родителите да наблюдават, когато детето е напрегнато – както емоционално, така и телесно, и да откриват кои техни думи, жестове и поведение го успокояват или тревожат.
Наред с отварянето на пространство за разговор, би било полезно за децата да имат пространство и за игра с родителите. Чрез играта те освен да се развиват, ще могат да споделят и да преживяват случващото се. Времето с децата вкъщи може да се използва за четене на приказки, рисуване и други творчески дейност. Би могъл да се даде образ на вируса като се нарисува, или се разказват различни истории с него, измислят се и се пеят песнички. Наред със съвместните дейности е нужно да се оставя на детето и пространство, в което то може да остава само, да може да се скрие в собствено скривалище (от одеало и възглавници, палатка)– да играе своите игри, да намира успокоение, почивка, да изпитва удоволствие.

При децата на тази възраст е от особено значение движението, което в тази ситуация на изолация е затруднено. Затова вкъщи могат да се измислят различни игри, включващи движение – слушане на музика и танци, гимнастика. За по-малките – катерене, използвайки мебели, осигуряване на пространство за пълзене.
В резултат на кризисната ситуация, настъпиха редица промени в начина на живот на всяко семейство. Всички тези промени внасят неяснота, неизвестност, която подкопава сигурността. Затова е необходимо в този период да могат да се запасят, доколкото е възможно структурата, реда и правилата в едно семейство – напр. да се става по същото време, да се закусва, обядва в определеното време, децата да спят в определеният час, ритуалите, които има семейството да продължат да се спазват, за да се осигури някаква сигурност и предсказуемост у децата.
В тази връзка е добре да се подчертае на децата, че създалата се ситуация има начало и край. Че трудната ситуация не е до безкрай, че след нея следва нещо по-хубаво. Така детето ще е по-активно в търсенето на начини за справяне, ще изгради по-успешни стратегии за справяне и позитивна нагласа за света и бъдещето.
Осигуряването на комуникационна връзка между детето и негови приятели или близки чрез наличните технологии е също компонент с огромно значение. Така детето ще запази своите социални контакти, ще се развива и ще привнася разнообразие в ежедневието му, като се отмества фокуса от настоящата ситуация и засиленото ủ обсъждане.
Очертаните насоки са генерални и приложими. При деца с нарушения в развитието е възможно да се обособи нужда от по-конкретни и адаптирани насоки към нивото на развитие и функциониране на детето, както и съобразени с неговите личностни особености. В такъв случай е подходящо свързването със специалист, който работи терапевтично с детето или би могъл да започне да работи с детето.

​

Изготвил: Ирина Вълнева