Литературата за поведенчески реакции по време на пандемия се позовава на теориите за възприемане на риска, на защитната мотивация, на здравното  убеждение, на модела за предпазни мерки и др. Основната идея е, че хората реагират на заплаха, извършвайки някакво действие. Действието се определя от оценката на заплахата и преодоляването й.

Оценката на заплахата се свързва с възприеманата лична уязвимост и тежестта  на заплахата, които комбинирайки се генерират страх. Оценката на заплахата стимулира намерението за действие, докато оценката за преодоляване определя типа на действията.

Действията са адаптивни, когато са обвързани с изпълнение на препоръчаното защитно поведение и неадаптивни, характеризиращи се с поведение, различно от препоръчаното. За да се действа адаптивно, възприеманата заплаха и самоефективността трябва да са високи, докато усилията за отговор остават ниски. Ако възприетата тежест и податливост са ниски, хората не възприемат ситуацията като заплашителна и не са склонни да действат адекватно. Ако тежестта и чувствителността се възприемат високо, а самоефективността е ниска, има вероятност да възникнат дезадаптивни реакции като отричане, избягване, подценяване, безплодно философстване, фатализъм, пожелателно мислене, отчаяние и др.

Към днешна дата има ограничен брой психологически изследвания, които се фокусират върху поведенческите реакции на хората по време на пандемия. Многократно са описвани позитивните ефекти от социалните интервенции-затваряне на училище, забрана за събиране на обществени места, изолация и карантина, промени в работния график и др.

Направеното от Институт за психично здраве и развитие онлайн изследване потвърди три вида дезадаптивни поведенчески реакции: фатализъм, подценяване и избягване. Тези, които смятат, че рисковете са преувеличени, демонстрират подценяване на ситуацията. Други приемат, че пандемията трябва просто да бъде приета като реалност и демонстрират фатализъм. А тези, които се запасяват са в позиция на избягване. Ниската самоефективност може да доведе до фатализъм, а високата-до подценяване. По време на пандемия решенията на държавните и здравни институции трябва да предвидят този баланс между свръхреагиращите и подценяващите.

Отчитат се и ситуационни влияния, както и несъзнавани и афективни реакции, които вероятно имат независим ефект. В действителност промените в развитието на пандемията и реакциите на другите могат да повлияят на поведенческите реакции на отделните личности. Теориите за саморегулация ни помагат да си обясним защо някои са успешни, а други неуспешни в промяната на поведението си при заплаха.

Пандемичната здравна криза в България изисква кризисна интервенция и терапия. Тя трябва да започне възможно най-скоро, за да се даде възможност на индивида да я преодолее, да сведе до минимум използването на неадекватни стратегии за справяне и да избегне психичния срив. Целите на кризисните интервенции са редукция на дистреса и оказване на психологическа помощ и подкрепа за изясняване и решаване на проблеми, генериране на алтернативни стратегии и обсъждане на последиците. И колкото повече се забавят тези интервенции, толкова по-негативни ще са последиците от пандемичната здравна криза в контекста на психичното и социално функциониране!

​

Изготвил: проф. д.пс.н. Ваня Матанова